Oct 21, 2007, 11:05 PM

Като мен

  Poetry
696 1 0
Мразиш ли ме,
че бях също като теб?
Защото аз те ненавиждам.
Обвиняваш ли ме за това,
че допуснахме грешки?
Аз също още не съм си простил.
Накъдето и да прогледнем,
ни следва вината ни.
Не можем да избягаме,
нито да се изправим пред нея сами,
защото продължаваме да го правим.
Отричаме, но мразим.
Всеки ден все по-силно.
Питаме се, защо никой не ни
е обичал. - Ние наранихме онези,
които ни обичаха.
Знам, че не ми вярваш,
но отвътре ти си грозна,
ужасяваща като мен
и знаеш ли, Скъпа?
За нас отдавна няма надежда,
защото прогонихме и нея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...