7.12.2013 г., 20:32 ч.

Като на кинолента 

  Поезия » Философска
692 0 2

Отгоре слиза слънцето червено,

аз крача из полето свечерено,

запътена към детството далечно

и ми е някак тъжно, безутешно.

Минават бързо като кинолента

безгрижните години, младостта,

училище, приятели, студентство,

годишните сезони с пролетта,

мечтите ми, възходи и падения

и нежните любовни вдъхновения,

децата, грижите и весел смях

и ние неусетно покрай тях.

Сега сме помъдрели, уморени,

но винаги високо устремени.

След лятото пристъпва есента,

със златночудни падащи листа.

Животът ни тъй бързо преминава,

но палещите спомени остават.

****

И крачейки в годините назад,

усещам вечерния летен хлад,

долавям чуден мирис на ливада

и пак душата ми е страшно млада.

© Адриана Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз съжалявам за музиката на де Бърг, но клипът си е прекрасен и ти благодаря много!
  • Ади, това е любимото ми твое стихотвориние. Не ме е срам да призная, че винаги ми докарва сълзи в очите. Затова и направих клип по него. За съжаление модовете в ЮТюба, смених музиката на Крис де Бърг, но не музиката е най-важната. Ето виж клипа, който направих с много желание.

    http://www.youtube.com/watch?v=xXTB4uEdDLE
Предложения
: ??:??