Като на кинолента
Отгоре слиза слънцето червено,
аз крача из полето свечерено,
запътена към детството далечно
и ми е някак тъжно, безутешно.
Минават бързо като кинолента
безгрижните години, младостта,
училище, приятели, студентство,
годишните сезони с пролетта,
мечтите ми, възходи и падения
и нежните любовни вдъхновения,
децата, грижите и весел смях
и ние неусетно покрай тях.
Сега сме помъдрели, уморени,
но винаги високо устремени.
След лятото пристъпва есента,
със златночудни падащи листа.
Животът ни тъй бързо преминава,
но палещите спомени остават.
****
И крачейки в годините назад,
усещам вечерния летен хлад,
долавям чуден мирис на ливада
и пак душата ми е страшно млада.
© Адриана Борисова All rights reserved.
