Не знаех колко нужен си ми бил
и как до болка силно си ми липсвал.
В годините къде се беше скрил?
Сега си с мен - така било е писано.
В кръвта ми като наркотик се вля,
превзе със нежност крепостта от камъни.
Намери път към моята душа,
разпали пак угасналите пламъци.
Очаквам всяка доза с дъх стаен,
ръцете ми треперят от възбуда.
Не знам кога е нощ, кога е ден?!
Пристрастието се превръща в лудост. ...