13.02.2009 г., 22:40

Като насъщния

929 0 1

                                                                  Като насъщния

                                                Да ти дам аз не мога семейно огнище,
                                                съпружеска вярност, домашен уют,
                                                но лустрото, че за мен си насъщния,
                                                да ти стига би трябвало, поне за из път.

                                                Да ти стопля не мога аз брачното ложе,
                                                дори да ти пазя не мога съня,
                                                но дали бих желала, дори и да можех
                                                тогава за теб да опазя вкуса
                                         
                                                 на онази прекрасна, изтънчена нежност,
                                                 от която шеметно спира дъха,
                                                 когато целуваш ме до безбрежност
                                                 и във вечност превръщаш мига!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лушка Кочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...