Мамо, днес научих за един герой.
Българин достоен. Пример за децата.
Викали му Левски, но Васил бил той.
Имал светли мисли, мамо, за страната.

Често се преструвал, преобличал даже.
Турците дори, му правели поклони.
Бил обикновен, никога не лъжел...
Но защо смъртта, все добрите гони?...

Искал да направи нашата страна,
по-свободна даже и от свободата.
Обесили го, мамо, с цялата мечта,
но останал жив на хората в сърцата.

Днес е светъл пример. Идол ни е той.
Всички го почитат и го възхваляват.
Искам като него, аз да съм герой,
но не искам също, мен да ме предават.

От косата, кичур си отрязах аз.
Той така направил и поел съдбата...
Чичо Левски жив е и живее в нас.
Всички искат Левски, да са в махалата.