apriori (Уморена)
34 32
14.07.2012 г., 11:36 ч.

Като нокът 

  Поезия
524 0 2

През сълзи криво се усмихвам пак

и влакове изскърцват раболепно...

 

С обувки леко бавно стъпвам в мрак.

И глупава уплаха в мен просветва...

И паля мигом в страх цигара - цяр -

и тихо я изпушвам в тишината...

Очите пазят своя жар. От здрач

и вопли от съня ми ме налазват...

С лъжовно плавен, малко рязък такт

в мен воплите изплакват с прах мечтите...

 

... и вият релси с тънък вълчи глас,

А ти си остър нокът... и ме впиваш...

© Уморена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви сърдечно за коментара!
  • И аз запалих си цигара,... в тишината...
    Харесах! Съпреживях!
Предложения
: ??:??