Като нокът
През сълзи криво се усмихвам пак
и влакове изскърцват раболепно...
С обувки леко бавно стъпвам в мрак.
И глупава уплаха в мен просветва...
И паля мигом в страх цигара - цяр -
и тихо я изпушвам в тишината...
Очите пазят своя жар. От здрач
и вопли от съня ми ме налазват...
С лъжовно плавен, малко рязък такт
в мен воплите изплакват с прах мечтите...
... и вият релси с тънък вълчи глас,
А ти си остър нокът... и ме впиваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Уморена Всички права запазени
