През сълзи криво се усмихвам пак
и влакове изскърцват раболепно...
С обувки леко бавно стъпвам в мрак.
И глупава уплаха в мен просветва...
И паля мигом в страх цигара - цяр -
и тихо я изпушвам в тишината...
Очите пазят своя жар. От здрач
и вопли от съня ми ме налазват...
С лъжовно плавен, малко рязък такт
в мен воплите изплакват с прах мечтите...
... и вият релси с тънък вълчи глас,
А ти си остър нокът... и ме впиваш...
© Уморена All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
