Jul 14, 2012, 11:36 AM

Като нокът

  Poetry
780 0 2

През сълзи криво се усмихвам пак

и влакове изскърцват раболепно...

 

С обувки леко бавно стъпвам в мрак.

И глупава уплаха в мен просветва...

И паля мигом в страх цигара - цяр -

и тихо я изпушвам в тишината...

Очите пазят своя жар. От здрач

и вопли от съня ми ме налазват...

С лъжовно плавен, малко рязък такт

в мен воплите изплакват с прах мечтите...

 

... и вият релси с тънък вълчи глас,

А ти си остър нокът... и ме впиваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Уморена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви сърдечно за коментара!
  • И аз запалих си цигара,... в тишината...
    Харесах! Съпреживях!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...