apriori (Уморена)
34 32
14 jul 2012, 11:36

Като нокът 

  Poesía
525 0 2

През сълзи криво се усмихвам пак

и влакове изскърцват раболепно...

 

С обувки леко бавно стъпвам в мрак.

И глупава уплаха в мен просветва...

И паля мигом в страх цигара - цяр -

и тихо я изпушвам в тишината...

Очите пазят своя жар. От здрач

и вопли от съня ми ме налазват...

С лъжовно плавен, малко рязък такт

в мен воплите изплакват с прах мечтите...

 

... и вият релси с тънък вълчи глас,

А ти си остър нокът... и ме впиваш...

© Уморена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви сърдечно за коментара!
  • И аз запалих си цигара,... в тишината...
    Харесах! Съпреживях!
Propuestas
: ??:??