Като нокът

Poesía

781 0 2

През сълзи криво се усмихвам пак

и влакове изскърцват раболепно...

С обувки леко бавно стъпвам в мрак.

И глупава уплаха в мен просветва...

И паля мигом в страх цигара - цяр -

и тихо я изпушвам в тишината...

Очите пазят своя жар. От здрач

и вопли от съня ми ме налазват...

С лъжовно плавен, малко рязък такт

в мен воплите изплакват с прах мечтите...

... и вият релси с тънък вълчи глас,

А ти си остър нокът... и ме впиваш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

apriori (Уморена)

Благодаря ви сърдечно за коментара!

2012-08-05T14:16:21+03:00
kampanula (Татяна)

И аз запалих си цигара,... в тишината...
Харесах! Съпреживях!

2012-07-14T19:25:51+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0