Искам да съм съвсем като охлюва -
всичко свое да нося със себе си:
проблемите, в цвят цинобър и охра,
грижите, смеховете и греховете си.
Искам бавно и мъдро света да позная,
по стръмното да не падам, упорито да лазя.
Най-скритите знаци без страх да гадая,
потъвайки в себе си, от зло да се пазя.
Със очите-антени всеки звук да улавям,
всеки присмех и фалш, всяка строга присъда.
Да не бързам за никъде, но да успявам
все на точното място във точното време да бъда.
И аз като охлюва искам да съм полезна,
макар суетата житейска отдавна да ми е ясна.
Не, недейте ме съди прекалено болезнено:
казват, от охлюви ставала супа прекрасна.
© Нина Чилиянска Всички права запазени