Като орхидея
Ела, о, нощ, очите ми вземи,
че само нея виждат и желаят.
Сложи ги на небето за звезди,
в страстта си нека нежно засияят.
Ела, море, ръцете ми вземи,
че само нея искат да докосват.
Помилват ли я, огън я гори
и с крехката си власт я омагьосват.
Да лумне огън побеснял, да изгори
устата ми, че все не се напива.
На сладостта по устните й що горчи
целувката й дяволски красива.
Завей ти, ветре, лудо отнеси
душата ми, като ранена птица,
че моята душа те претвори
в просякиня вместо в кралица.
Разкрий се, земьо, и ме погълни,
роди ме после като орхидея.
Вземи ми всичко, пак ме сътвори,
защото от любов ще полудея.
че само нея виждат и желаят.
Сложи ги на небето за звезди,
в страстта си нека нежно засияят.
Ела, море, ръцете ми вземи,
че само нея искат да докосват.
Помилват ли я, огън я гори
и с крехката си власт я омагьосват.
Да лумне огън побеснял, да изгори
устата ми, че все не се напива.
На сладостта по устните й що горчи
целувката й дяволски красива.
Завей ти, ветре, лудо отнеси
душата ми, като ранена птица,
че моята душа те претвори
в просякиня вместо в кралица.
Разкрий се, земьо, и ме погълни,
роди ме после като орхидея.
Вземи ми всичко, пак ме сътвори,
защото от любов ще полудея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Христов Всички права запазени
Бравос!