Като орхидея
Ела, о, нощ, очите ми вземи,
че само нея виждат и желаят.
Сложи ги на небето за звезди,
в страстта си нека нежно засияят.
Ела, море, ръцете ми вземи,
че само нея искат да докосват.
Помилват ли я, огън я гори
и с крехката си власт я омагьосват.
Да лумне огън побеснял, да изгори
устата ми, че все не се напива.
На сладостта по устните й що горчи
целувката й дяволски красива.
Завей ти, ветре, лудо отнеси
душата ми, като ранена птица,
че моята душа те претвори
в просякиня вместо в кралица.
Разкрий се, земьо, и ме погълни,
роди ме после като орхидея.
Вземи ми всичко, пак ме сътвори,
защото от любов ще полудея.
че само нея виждат и желаят.
Сложи ги на небето за звезди,
в страстта си нека нежно засияят.
Ела, море, ръцете ми вземи,
че само нея искат да докосват.
Помилват ли я, огън я гори
и с крехката си власт я омагьосват.
Да лумне огън побеснял, да изгори
устата ми, че все не се напива.
На сладостта по устните й що горчи
целувката й дяволски красива.
Завей ти, ветре, лудо отнеси
душата ми, като ранена птица,
че моята душа те претвори
в просякиня вместо в кралица.
Разкрий се, земьо, и ме погълни,
роди ме после като орхидея.
Вземи ми всичко, пак ме сътвори,
защото от любов ще полудея.
© Васил Христов All rights reserved.
Бравос!