24.01.2009 г., 11:38

Kато пеперуда

1.5K 0 3

Kато пеперуда


С настъпването на първите лъчи като цвете не увяхвай.
Усмихни се, в сянката под някой облак не се сгушвай.
Като забравена книга покрита от праха по заглавието
или стар спомен, потънал дълбоко, дълбоко в морето.
Ти още си ми в сърцето!

 

Като птица в облаците размахай нежно крилата си.
Намери дълбоко скритата нашата душа.
Слънце, донеси надеждата, за да засияят отново нашите лица.
Като вълшебница просто размахай своята магическа пръчица.
И върни отново блясъка в очите ни - тази малка угасваща искрица.

 

Kато пеперуда хвръкни в нечий други длани и ги промени.
Прелети необятните реки и високите планини само за секунда. 
Останаха ни само черно-бели спомени, остани будна!
Всеки ден си жадна, всеки ден за тебе е едно ново начало.
Толкова много вода, обърни се, заради нас погледни своето минало.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Такова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • " Намери дълбоко скритата наша душа" Хареса ми !
  • Благодаря ти.
  • Здравей!
    Предлагам ти, вместо
    "Намери де тъй дълбоко се е скрила нашата душа"
    да бъде
    "Намери дълбоко скритата нашата душа"-така ще избегнеш архаичното ДЕ и ще подобриш ритъма!
    Всъщност - огледай ритъма в целия стих!
    Успех!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...