14.10.2015 г., 19:58

Като пеперуда

472 0 4

На прозореца намерила смъртта си.

С крила разперени за миг да полети!

С поглед втренчен към взорите небесни,

с молитва любовта да я спаси...

 

Като бяла пеперуда,

на прозореца намерила смъртта

така се чувства моето сърце ранено.

Потънало във самота.

 

А ориста на пеперудата я знаем

че заслепени от илюзия лъжовна,

във огънят на любовта горят.

 

Така и ние умираме самотни

на прозореца на своята душа...

С крила разперени с надежда,

чакаме да ни спасят.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...