На прозореца намерила смъртта си.
С крила разперени за миг да полети!
С поглед втренчен към взорите небесни,
с молитва любовта да я спаси...
Като бяла пеперуда,
на прозореца намерила смъртта
така се чувства моето сърце ранено.
Потънало във самота.
А ориста на пеперудата я знаем
че заслепени от илюзия лъжовна,
във огънят на любовта горят.
Така и ние умираме самотни
на прозореца на своята душа...
С крила разперени с надежда,
чакаме да ни спасят.
© Ангел All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря Влади за искреният коментар!