14 oct 2015, 19:58

Като пеперуда

  Poesía
474 0 4

На прозореца намерила смъртта си.

С крила разперени за миг да полети!

С поглед втренчен към взорите небесни,

с молитва любовта да я спаси...

 

Като бяла пеперуда,

на прозореца намерила смъртта

така се чувства моето сърце ранено.

Потънало във самота.

 

А ориста на пеперудата я знаем

че заслепени от илюзия лъжовна,

във огънят на любовта горят.

 

Така и ние умираме самотни

на прозореца на своята душа...

С крила разперени с надежда,

чакаме да ни спасят.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...