Като по навик
Като по навик
До леглото ми пак идваш и пак плахо ме галиш,
докосваш ме нежно, заспалата страст да запалиш,
прошепваш ми тихо как само с мен да си искаш,
усмихваш се вяло и в свойта гръд ме притискаш.
И така двамата сгушени, без да знаем как, нито защо,
сме останали заедно, далече дори и от времето,
далече от всичко и всички, даже от наш`те мечти,
избягали нейде из вечното, за да останем сами.
Но изведнъж стискаш ме силно, да се отскубна не мога.
Подивял пак от ярост, а може би от тревога,
искаш пак мен да прегръщаш, в косите ми лице да заровиш,
искаш пак мен да обичаш, но скоро май няма да можеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
