Като по навик
Като по навик
До леглото ми пак идваш и пак плахо ме галиш,
докосваш ме нежно, заспалата страст да запалиш,
прошепваш ми тихо как само с мен да си искаш,
усмихваш се вяло и в свойта гръд ме притискаш.
И така двамата сгушени, без да знаем как, нито защо,
сме останали заедно, далече дори и от времето,
далече от всичко и всички, даже от наш`те мечти,
избягали нейде из вечното, за да останем сами.
Но изведнъж стискаш ме силно, да се отскубна не мога.
Подивял пак от ярост, а може би от тревога,
искаш пак мен да прегръщаш, в косите ми лице да заровиш,
искаш пак мен да обичаш, но скоро май няма да можеш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Todos los derechos reservados
