14.10.2018 г., 17:42

Като поток

666 0 1
· 

Като поток

Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти.
Цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните,
за самотата пленила нашите сърца.
Тъжно е, защото си далече и мълчиш,
грижите трудно ни отминават.
Само долитащите страсти
ще прогонят грижите и самотата,
но самотните души поглъщат,
любов и нежност, въздух и слънце
и яхваме облаците бели, натежали сега.
Ти като бягащ поток вода
отмиваш тъгите, носиш радостта.
Нека не тъгуваме! Да оставим самотата!
Да вървим по нашата пътека!
Такъв е живота - букет изплетен
от радост, щастие, самота и тревога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...