Като поток
Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти.
Цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните,
за самотата пленила нашите сърца.
Тъжно е, защото си далече и мълчиш,
грижите трудно ни отминават.
Само долитащите страсти
ще прогонят грижите и самотата,
но самотните души поглъщат,
любов и нежност, въздух и слънце
и яхваме облаците бели, натежали сега.
Ти като бягащ поток вода
отмиваш тъгите, носиш радостта.
Нека не тъгуваме! Да оставим самотата!
Да вървим по нашата пътека!
Такъв е живота - букет изплетен
от радост, щастие, самота и тревога.
© Йонка Янкова Всички права запазени