Като просяк
Като просяк
С дрипа изпокъсана моята душа
Днес разголила е своите меса
И върви прегърбена и остаряла
От любов приятелства мечти
От измами жалки и лъжи
От безсънни дълги нощи
От самотни тъжни дни
Прогорена от очи невиждащи
Уморена от сълзи непарещи
От усмивки хиляди неискрени
От хиляди неща неистински
Като просяк с дрипа изпокъсана
Моята душа върви...
Като просяк но не проси нищо
Нищо даже да кърви
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
!!!