longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
May 22, 2010, 2:50 AM

Като просяк

  Poetry
834 0 11

Като просяк

С дрипа изпокъсана моята душа

Днес разголила е своите меса

И върви прегърбена и остаряла

От любов приятелства мечти

От измами жалки и лъжи

От безсънни дълги нощи

От самотни тъжни дни

Прогорена от очи невиждащи

Уморена от сълзи непарещи

От усмивки хиляди неискрени

От хиляди неща неистински

Като просяк с дрипа изпокъсана

Моята душа върви...

Като просяк но не проси нищо

Нищо даже да кърви

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Дам... Така и трябва.
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Много хубаво си звучи,разбрах те...благодаря ти.Изненада ме!!!
  • s-7 (Сиян Ривери)
    s-7 (Сиян Ривери)
    ще си позволя да цитирам един човек..Майкъл Ларсен се казва.Едва на бълграски ще звучи толкова добре но...
    "Добре дошли в личния ми ад
    неостана враг,докато се наслаждавам на себе си
    по-скоро бих се удавил преди да поискам помощ
    пожелавам си да бях някой друг"
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Лили ,благодаря,ше се оправим...!!!
    Малчо-много си любезен ,ще си чякам ризката!!!
    Ивон с поздрав принцесо ,ама истински от душа!!!
    Снежи -живота ние го правим такъв за съжаление!!!
    Люсилче-обещаното като наследство ли е трябва ли да се търси!!!
    Прегръдки топли за вас приятели!!!
  • BG-bodil (Люсил)
    BG-bodil (Люсил)
    Едно искрено, топло палтенце и от мен, Любо!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0