Като просяк
С дрипа изпокъсана моята душа
Днес разголила е своите меса
И върви прегърбена и остаряла
От любов приятелства мечти
От измами жалки и лъжи
От безсънни дълги нощи
От самотни тъжни дни
Прогорена от очи невиждащи
Уморена от сълзи непарещи
От усмивки хиляди неискрени
От хиляди неща неистински
Като просяк с дрипа изпокъсана
Моята душа върви...
Като просяк но не проси нищо
Нищо даже да кърви
© Любомир Деничин All rights reserved.