longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
22 may 2010, 2:50

Като просяк

  Poesía
845 0 11

Като просяк

С дрипа изпокъсана моята душа

Днес разголила е своите меса

И върви прегърбена и остаряла

От любов приятелства мечти

От измами жалки и лъжи

От безсънни дълги нощи

От самотни тъжни дни

Прогорена от очи невиждащи

Уморена от сълзи непарещи

От усмивки хиляди неискрени

От хиляди неща неистински

Като просяк с дрипа изпокъсана

Моята душа върви...

Като просяк но не проси нищо

Нищо даже да кърви

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Дам... Така и трябва.
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Много хубаво си звучи,разбрах те...благодаря ти.Изненада ме!!!
  • s-7 (Сиян Ривери)
    s-7 (Сиян Ривери)
    ще си позволя да цитирам един човек..Майкъл Ларсен се казва.Едва на бълграски ще звучи толкова добре но...
    "Добре дошли в личния ми ад
    неостана враг,докато се наслаждавам на себе си
    по-скоро бих се удавил преди да поискам помощ
    пожелавам си да бях някой друг"
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Лили ,благодаря,ше се оправим...!!!
    Малчо-много си любезен ,ще си чякам ризката!!!
    Ивон с поздрав принцесо ,ама истински от душа!!!
    Снежи -живота ние го правим такъв за съжаление!!!
    Люсилче-обещаното като наследство ли е трябва ли да се търси!!!
    Прегръдки топли за вас приятели!!!
  • BG-bodil (Люсил)
    BG-bodil (Люсил)
    Едно искрено, топло палтенце и от мен, Любо!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 10K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0