22 may 2010, 2:50

Като просяк

  Poesía
839 0 11

Като просяк

С дрипа изпокъсана моята душа

Днес разголила е своите меса

И върви прегърбена и остаряла

От любов приятелства мечти

От измами жалки и лъжи

От безсънни дълги нощи

От самотни тъжни дни

Прогорена от очи невиждащи

Уморена от сълзи непарещи

От усмивки хиляди неискрени

От хиляди неща неистински

Като просяк с дрипа изпокъсана

Моята душа върви...

Като просяк но не проси нищо

Нищо даже да кърви

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дам... Така и трябва.
  • Много хубаво си звучи,разбрах те...благодаря ти.Изненада ме!!!
  • ще си позволя да цитирам един човек..Майкъл Ларсен се казва.Едва на бълграски ще звучи толкова добре но...
    "Добре дошли в личния ми ад
    неостана враг,докато се наслаждавам на себе си
    по-скоро бих се удавил преди да поискам помощ
    пожелавам си да бях някой друг"
  • Лили ,благодаря,ше се оправим...!!!
    Малчо-много си любезен ,ще си чякам ризката!!!
    Ивон с поздрав принцесо ,ама истински от душа!!!
    Снежи -живота ние го правим такъв за съжаление!!!
    Люсилче-обещаното като наследство ли е трябва ли да се търси!!!
    Прегръдки топли за вас приятели!!!
  • Едно искрено, топло палтенце и от мен, Любо!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...