4.03.2007 г., 10:19

КАТО ПТИЦА

1.2K 0 4

                               на Кера
    
     Не летя.
     Преживявам поредното падане.
     И сънувам оловни дървета,
     от които страхът
                     е надвиснал отвсякъде,
     скрил СИНЬОТО
                          на небето.
     Лекувам от слепия удар
                             крилете си -
     методично
                и точно улучени.
    Стискам зъби.
                  Какво че съм паднала -
     все пак нещо
                   успях да науча.
     Вятър северен бие във дланите,
     вятър южен отвътре бушува.
     Отболява поредното падане.
     ЩЕ ЛЕТЯ!
     ИЗЛЕКУВАНА.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...