4.03.2007 г., 10:19 ч.

КАТО ПТИЦА 

  Поезия
902 0 4

                               на Кера
    
     Не летя.
     Преживявам поредното падане.
     И сънувам оловни дървета,
     от които страхът
                     е надвиснал отвсякъде,
     скрил СИНЬОТО
                          на небето.
     Лекувам от слепия удар
                             крилете си -
     методично
                и точно улучени.
    Стискам зъби.
                  Какво че съм паднала -
     все пак нещо
                   успях да науча.
     Вятър северен бие във дланите,
     вятър южен отвътре бушува.
     Отболява поредното падане.
     ЩЕ ЛЕТЯ!
     ИЗЛЕКУВАНА.

© Росица Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??