КАТО ПТИЦА
на Кера
Не летя.
Преживявам поредното падане.
И сънувам оловни дървета,
от които страхът
е надвиснал отвсякъде,
скрил СИНЬОТО
на небето.
Лекувам от слепия удар
крилете си -
методично
и точно улучени.
Стискам зъби.
Какво че съм паднала -
все пак нещо
успях да науча.
Вятър северен бие във дланите,
вятър южен отвътре бушува.
Отболява поредното падане.
ЩЕ ЛЕТЯ!
ИЗЛЕКУВАНА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Кирилова Всички права запазени
