Mar 4, 2007, 10:19 AM

КАТО ПТИЦА

  Poetry
1.2K 0 4

                               на Кера
    
     Не летя.
     Преживявам поредното падане.
     И сънувам оловни дървета,
     от които страхът
                     е надвиснал отвсякъде,
     скрил СИНЬОТО
                          на небето.
     Лекувам от слепия удар
                             крилете си -
     методично
                и точно улучени.
    Стискам зъби.
                  Какво че съм паднала -
     все пак нещо
                   успях да науча.
     Вятър северен бие във дланите,
     вятър южен отвътре бушува.
     Отболява поредното падане.
     ЩЕ ЛЕТЯ!
     ИЗЛЕКУВАНА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...