КАТО ПТИЦА
на Кера
Не летя.
Преживявам поредното падане.
И сънувам оловни дървета,
от които страхът
е надвиснал отвсякъде,
скрил СИНЬОТО
на небето.
Лекувам от слепия удар
крилете си -
методично
и точно улучени.
Стискам зъби.
Какво че съм паднала -
все пак нещо
успях да науча.
Вятър северен бие във дланите,
вятър южен отвътре бушува.
Отболява поредното падане.
ЩЕ ЛЕТЯ!
ИЗЛЕКУВАНА.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Кирилова Все права защищены
