Като птица криле да разперя,
за да литна в безбрежната шир
и от полет съвсем уморена
да кацна на стария дъб.
Напразно аз вярвах вьв тази химера,
дори си спомням, разпервах ръце
и падах винаги със трясък на пода
с ожулени колена и натъжено сърце.
Но пак се изправях, и пак продължавах,
не угасваше в мене тази мечта,
като звездица едничка пътя ми осветяваше
и аз не се чувствах уплашена и сама. ...