Като птица
Като птица криле да разперя,
за да литна в безбрежната шир
и от полет съвсем уморена
да кацна на стария дъб.
Напразно аз вярвах вьв тази химера,
дори си спомням, разпервах ръце
и падах винаги със трясък на пода
с ожулени колена и натъжено сърце.
Но пак се изправях, и пак продължавах,
не угасваше в мене тази мечта,
като звездица едничка пътя ми осветяваше
и аз не се чувствах уплашена и сама.
Докато един ден стените не рухнаха
на крепката крепост - мойта душа.
И, разплакана, дядо веднага попитах:
- Защо никога не ще полетя?
А той със усмивка радушно ми каза:
- Чедо, всеки различно лети -
показа сърцето - ние със вяра
и любовта, която ни прави добри.
© Ивето All rights reserved.
