IVETO_tattoo (Ивето)
87 1138
17 июл. 2007 г., 11:25

Като птица 

  Поэзия
614 0 5

  Като птица криле да разперя,
  за да литна в безбрежната шир
  и от полет съвсем уморена
  да кацна на стария дъб.                                                                                                                             

  Напразно аз вярвах вьв тази химера,
  дори си спомням, разпервах ръце
  и падах винаги със трясък на пода
  с ожулени колена и натъжено сърце.

  Но пак се изправях, и пак продължавах,
  не угасваше в мене тази мечта, 
  като звездица едничка пътя ми осветяваше
  и аз не се чувствах уплашена и сама.

  Докато един ден стените не рухнаха
  на крепката крепост - мойта душа.
  И, разплакана, дядо веднага попитах:
  - Защо никога не ще полетя?

  А той със усмивка радушно ми каза:
  - Чедо, всеки различно лети -
  показа сърцето - ние със вяра
  и любовта, която ни прави добри.

© Ивето Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много правилно, Иве! Браво за страхотния стих!
  • Поздравления,Иве!Отличен стих!
  • ,,А той със усмивка радушно ми каза:
    - Чедо, всеки различно лети -
    показа сърцето - ние със вяра
    и любовта, която ни прави добри.''

    БРАВО!!!
    Послушай, дядото, Ивче!
    Той не лъже!


  • Много добре! Когато мечтите умрат, умира и човека. За това никога не се предавай и продължавай напред!
  • Първото браво е от мен
Предложения
: ??:??