Искам да съм като нея,
като нея да летя
и да имам малки,
сивички крилца.
През деня хвърчи над
необятните поля и се чуди -
що за дар е тази красота,
а привечер се връща пак
сама и нежно се сгушва
под моята стряха.
Но в сънищата си
тя никога не бе самотна,
сънуваше, че лети
с многобройно ято и
прекосява цялата страна.
Застанала с тъжен поглед
към старата лоза, с надежда
търсех моята приятелка.
Без да зная, че на сутринта
е отлетяла за нечия чужда, далечна земя!
© Далия Всички права запазени
с обич, Мария.