Jan 3, 2008, 5:32 PM

Като птицата

  Poetry » Other
957 0 3
 

Искам да съм като нея,

като нея да летя

и да имам малки,

сивички крилца.

 

През деня хвърчи над

необятните поля и се чуди -

що за дар е тази красота,

а привечер се връща пак

сама и нежно се сгушва

под моята стряха.

 

Но в сънищата си

тя никога не бе самотна,

сънуваше, че лети

с многобройно ято и

прекосява цялата страна.

 

Застанала с тъжен поглед

към старата лоза, с надежда

търсех моята приятелка.

Без да зная, че на сутринта

е отлетяла за нечия чужда, далечна земя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...