11.05.2007 г., 14:15

КАТО ПТИЧКА

723 0 0
                         КАТО  ПТИЧКА

         Облаци се мръщят, мрачни, сиви,
         а птичките надпяват се, щастливи.
         Пролетен дъжд тихо вали ли, вали
         песента им нежна с мене върви.

        Радват се дори с перцата сиви,
        в своите гнезда, сред клоните свили.
        Волно си клъвват трохички и зрънце,
        чуруликат в буря и слънце .

        Не знаят алчност и користни злоби,
        без пари, токови сметки и глоби.
        Не познават суетата ни  човешка
        и  живеят със природата без грешка.

       Как искам да съм волна като птичка,
       да ме радва слънце и тревичка.
      По-често  сред природата красива
      и  душата да е чиста и щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...