КАТО ПТИЧКА
Облаци се мръщят, мрачни, сиви,
а птичките надпяват се, щастливи.
Пролетен дъжд тихо вали ли, вали
песента им нежна с мене върви.
Радват се дори с перцата сиви,
в своите гнезда, сред клоните свили.
Волно си клъвват трохички и зрънце,
чуруликат в буря и слънце .
Не знаят алчност и користни злоби,
без пари, токови сметки и глоби.
Не познават суетата ни човешка
и живеят със природата без грешка.
Как искам да съм волна като птичка,
да ме радва слънце и тревичка.
По-често сред природата красива
и душата да е чиста и щастлива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Калчева Все права защищены