КАТО  ПТИЧКА

         Облаци се мръщят, мрачни, сиви,
         а птичките надпяват се, щастливи.
         Пролетен дъжд тихо вали ли, вали
         песента им нежна с мене върви.

        Радват се дори с перцата сиви,
        в своите гнезда, сред клоните свили.
        Волно си клъвват трохички и зрънце,
        чуруликат в буря и слънце .

        Не знаят алчност и користни злоби,
        без пари, токови сметки и глоби.
        Не познават суетата ни  човешка
        и  живеят със природата без грешка.

       Как искам да съм волна като птичка,
       да ме радва слънце и тревичка.
      По-често  сред природата красива
      и  душата да е чиста и щастлива.