Anita765 (Ани Монева)
297 11768
19.05.2010 г., 14:16 ч.  

Като разстрел 

  Поезия
1026 0 24

Окапали са керемидите на къщата,

гредите и́ в небето голи са се врязали.

И нищо, нищо няма как да бъде същото,

освен звездите, струпали се на талази.

 

Изглежда, че дуварът ей сега ще падне,

крепи го само детското далечно минало,

а стане ли часът, когато да е пладне,

се вижда ясно всички как са си заминали.

 

Отдавна ябълката с крушата не спори,

уж пролет слънчева е и цъфтят цветята.

Пустеят в двора черни, схлупени обори,

а времето е спряло, нищо не пресмята.

 

Мълчи само́  полето, тихо зеленее,

загледано във тишината на гората.

Самотен вятърът по пътищата вее

и плаче сгушена във облаци лозата.

 

Навън чешмата пак напусто се разлива,

напукани от жаждата поглеждат стомни.

В окото щипе нещо толкова парливо

и хлипат скрити в него всичките ми спомени

 

Замръкнало е селото в една минута,

която е закотвена отвъд предела.

На пейката пред къщата е празен скута.

С поредното мълчание по мене стреля.

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че ме насочи към тези твои стихове, Ани, с удоволствие прочетох!
  • Невероятно красива поезия, Ани! Бих искала да имам твоя стихосбирка!
  • Четох, препрочетох и ще продължавам...толкова образно, силно, чувствено...Невероятни са стихотворенията ти за селото!!!!!!!
    Прегръщам те!
  • И Като разстрел е прекрасно!
    Върна ме в детството !
    Успех ти желая !
  • "В окото щипе нещо толкова парливо
    и хлипат в него всичките ми спомени."
    !!!Като разстрел!!!
  • Великолепен стих, Ани!
    Благодаря за подарената емоция!
  • разплака ме...
    това твое великолепно стихотворение...
    едно от най-прекрасните в поезията ти.
    поздравявам те, с обич, Ани.
  • ,,И нищо, нищо не изглежда същото,''

    Нищо Ани, нищо!
    Прегръдка от мен!
  • ... !*
  • При теб винаги е толкова хубаво!
    Изпитвам удоволствие да те чета
  • Оживява картина... и тъга... Колоритно! Поздрави!
  • Застинал образ-времето е спряло
    като във приказката сто години сън.
    Но тук магията не се разваля
    и светлината се прелива в тъмното...

    Горчиво ми стана.Поздравления!
  • "И ябълката с крушата не спори,
    а уж е пролет и цъфтят цветята.
    Пустеят в черно схлупени обори,
    времето е спряло, нищо не пресмята."

    Силно впечатление ми направи образността, чрез която е разкрито запустението. Много хубаво стихотворение! Поздрав!
  • "В окото щипе нещо толкова парливо

    и хлипат в него всичките ми спомени."

    ******

  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • "Замръкнало е селото в една минута,
    която е закотвена, не иска да се сменя."
    !
    Много хубав стих!
  • Поздравления, впечатлен съм от колоритните метафори!

  • Опустяват селата...Толкова е тъжно - сякаш с напускането им хората напускат и спомените за това,което са били!
    Много,много добър стих!

  • ... за миг бях там...

    Ани*
  • Върна ме на моя дувар и в моите спомени!Това е моята картина! Удивително е!
  • !!!*
  • "Замръкнало е селото в една минута,

    която е закотвена, не иска да се сменя."

    А аз замлъкнах - като след разстрел. Благодаря ти за тази творба!
  • Рисуваш със сърцето си, Ани!
  • Спомних си двора, къщата ни на село, дърветата ...!Скъп спомен ми върна!Благодаря!
Предложения
: ??:??