Anita765 (Ани Монева)
296 11763
May 19, 2010, 2:16 PM  

Като разстрел 

  Poetry
5.0 / 18
1163 0 24
Окапали са керемидите на къщата,
гредите и́ в небето голи са се врязали.
И нищо, нищо няма как да бъде същото,
освен звездите, струпали се на талази.
Изглежда, че дуварът ей сега ще падне,
крепи го само детското далечно минало,
а стане ли часът, когато да е пладне,
се вижда ясно всички как са си заминали.
Отдавна ябълката с крушата не спори,
уж пролет слънчева е и цъфтят цветята.
Пустеят в двора черни, схлупени обори,
а времето е спряло, нищо не пресмята. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Random works
  • MariyaGrigorova (Mariya Grigorova) Листо на вятъра
    Листо на вятъра
  • Antinormal Reality is music
    Music is a phantom and a muse, it can frighten or amuse. Music is an illusion so real you can't help...
  • BlackWizard (Joakim from the grave) Jessika
    So much love out there, but not for Jessika, the love so lost for her, but not for me. That love tha...
  • poisonivi81 (Просто Някой) You will
    I'm not your hero I'm your beast. Don't need me now . Was peaceful rest ! I had my story ... ......

More works »