5.06.2007 г., 12:54 ч.

Като рефрен 

  Поезия
635 0 1

                            Като рефрен

                        
                         Защо ме гледаш така?
                         Ето ме сега - същинска ябълка на греха...
                         Не ме докосвай,
                         с въздишка не моли.
                         Името ти бавно събличам -
                         повярвай - вече не боли...

                        
                         Защо стоиш така?
                         Ето ме сега - гола и лъчиста
                         между две капки тишина,
                         в ъгъла на моята свобода.
                         От залеза в ръцете ти гориш.
                         Замълчи - не можеш да ме спреш...

                        
                         Затова скрий ме в сърцето си
                         и нежно ме приспи...
                         Споменът е нищо, когато няма кой да го съживи!...

© Айбигел айбигел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Затова скрий ме в сърцето си
    и нежно ме приспи...
    Споменът е нищо, когато няма кой да го съживи!..."

    Зависи от споменът. Хубав стих!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??