Като рефрен
Защо ме гледаш така?
Ето ме сега - същинска ябълка на греха...
Не ме докосвай,
с въздишка не моли.
Името ти бавно събличам -
повярвай - вече не боли...
Защо стоиш така?
Ето ме сега - гола и лъчиста
между две капки тишина,
в ъгъла на моята свобода.
От залеза в ръцете ти гориш.
Замълчи - не можеш да ме спреш...
Затова скрий ме в сърцето си
и нежно ме приспи...
Споменът е нищо, когато няма кой да го съживи!...
© Айбигел айбигел Todos los derechos reservados
и нежно ме приспи...
Споменът е нищо, когато няма кой да го съживи!..."
Зависи от споменът. Хубав стих!!! Поздрави!!!