5 июн. 2007 г., 12:54

Като рефрен

929 0 1

                            Като рефрен

                        
                         Защо ме гледаш така?
                         Ето ме сега - същинска ябълка на греха...
                         Не ме докосвай,
                         с въздишка не моли.
                         Името ти бавно събличам -
                         повярвай - вече не боли...

                        
                         Защо стоиш така?
                         Ето ме сега - гола и лъчиста
                         между две капки тишина,
                         в ъгъла на моята свобода.
                         От залеза в ръцете ти гориш.
                         Замълчи - не можеш да ме спреш...

                        
                         Затова скрий ме в сърцето си
                         и нежно ме приспи...
                         Споменът е нищо, когато няма кой да го съживи!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айбигел айбигел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Затова скрий ме в сърцето си
    и нежно ме приспи...
    Споменът е нищо, когато няма кой да го съживи!..."

    Зависи от споменът. Хубав стих!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...