5.02.2011 г., 15:17

Като река

1K 0 0

Душата ти - река пълноводна,

вълнува се, бушува и стене.

Копнежи са вълните свободни,

които заживяват в мене.

 

Тялото - водопад завладяващ,

по него ще се пусна фриволно,

поглеждаш ме с поглед изгарящ -

в него аз прегарям покорно.

 

Прегърнал те - съм речно корито,

отпивам от гръдта ти аз страстно

и влюбвам се в тебе нескрито,

сърцето - на страстта е подвластно!


                      Златко Станоев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Станоев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...