Като самотен цар
Когато залезът се спусне в тъмно синьо,
разкрил дори последната си тайна,
едни очи тревожно все блуждаят,
а в празното пространство тишината,
рисува само силуети и релефи.
За кой ли път неоправдано скитащ
и тази нощ далеч от любовта,
когато хората се срещат,
ти пак си сам, заключил нежността.
Минават датите една след друга,
за теб са спрял или забавен ход,
но с утрото разбираш колко нужна,
студената реалност води с лесен ход.
Шах, а може би и мат, не знам, играя,
ако царицата ми е любов,
тогава я пожертвах някъде в безкрая,
като самотен цар на ход дойдох.
разкрил дори последната си тайна,
едни очи тревожно все блуждаят,
над тази призрачност безкрайна.
Потоците тълпи и глъч пресъхват,
сред звездния воал седефен,а в празното пространство тишината,
рисува само силуети и релефи.
За кой ли път неоправдано скитащ
и тази нощ далеч от любовта,
когато хората се срещат,
ти пак си сам, заключил нежността.
Минават датите една след друга,
за теб са спрял или забавен ход,
но с утрото разбираш колко нужна,
студената реалност води с лесен ход.
Шах, а може би и мат, не знам, играя,
ако царицата ми е любов,
тогава я пожертвах някъде в безкрая,
като самотен цар на ход дойдох.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
Поздрав.
