knqza (Даниел Стоянов)
162 145
8.02.2009 г., 21:16 ч.

Като самотен цар 

  Поезия
406 0 3
Когато залезът се спусне в тъмно синьо,
разкрил дори последната си тайна,
едни очи тревожно все блуждаят,

над тази призрачност безкрайна.

 

Потоците тълпи и глъч пресъхват,

сред звездния воал седефен,
а в празното пространство тишината,
рисува само силуети и релефи.

За кой ли път неоправдано скитащ
и тази нощ далеч от любовта,
когато хората се срещат,
ти пак си сам, заключил нежността.

Минават датите една след друга,
за теб са спрял или забавен ход,
но с утрото разбираш колко нужна,
студената реалност води с лесен ход.

Шах, а може  би и мат, не знам, играя,
ако царицата ми е любов,
тогава я пожертвах някъде в безкрая,
като самотен цар на ход дойдох.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...но с утрото разбираш колко нужна,
    измамната реалност води с лесен ход..."
    Кое е по-измамно - реалността или нереалността? Не е ли реалността истината за нас, около нас, а нереалността - илюзия?
  • И на мен ми хареса Поздрав.
  • Поздрави!
    И... може би е по-добре "минават датите - една след друга"?
Предложения
: ??:??