Feb 8, 2009, 9:16 PM
Като самотен цар
Когато залезът се спусне в тъмно синьо,
разкрил дори последната си тайна,
едни очи тревожно все блуждаят,
а в празното пространство тишината,
рисува само силуети и релефи.
За кой ли път неоправдано скитащ
и тази нощ далеч от любовта,
когато хората се срещат,
ти пак си сам, заключил нежността.
Минават датите една след друга,
за теб са спрял или забавен ход,
но с утрото разбираш колко нужна,
студената реалност води с лесен ход.
Шах, а може би и мат, не знам, играя,
ако царицата ми е любов,
тогава я пожертвах някъде в безкрая,
като самотен цар на ход дойдох.
разкрил дори последната си тайна,
едни очи тревожно все блуждаят,
над тази призрачност безкрайна.
Потоците тълпи и глъч пресъхват,
сред звездния воал седефен,а в празното пространство тишината,
рисува само силуети и релефи.
За кой ли път неоправдано скитащ
и тази нощ далеч от любовта,
когато хората се срещат,
ти пак си сам, заключил нежността.
Минават датите една след друга,
за теб са спрял или забавен ход,
но с утрото разбираш колко нужна,
студената реалност води с лесен ход.
Шах, а може би и мат, не знам, играя,
ако царицата ми е любов,
тогава я пожертвах някъде в безкрая,
като самотен цар на ход дойдох.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И на мен ми хареса
Поздрав. -
Поздрави!
И... може би е по-добре "минават датите - една след друга"?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
измамната реалност води с лесен ход..."
Кое е по-измамно - реалността или нереалността? Не е ли реалността истината за нас, около нас, а нереалността - илюзия?