8 feb 2009, 21:16

Като самотен цар 

  Poesía
515 0 3
Когато залезът се спусне в тъмно синьо,
разкрил дори последната си тайна,
едни очи тревожно все блуждаят,
над тази призрачност безкрайна.
Потоците тълпи и глъч пресъхват,
сред звездния воал седефен,
а в празното пространство тишината,
рисува само силуети и релефи.
За кой ли път неоправдано скитащ
и тази нощ далеч от любовта,
когато хората се срещат,
ти пак си сам, заключил нежността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??