9.04.2025 г., 18:24

Като символ на дъгата

367 1 0

Кръстиха го Назландъз
докато цъфтеше бъз...
И Небето от баира –
тръгваше да си простира
скъсаните панталони:
по дръвчета и балкони.

Кръстиха го Назландъз
като братче на Илдъз!
Под една висока мура
между Шипка и Клисура!
Три Балкана да подпира:
от Марица – до баира!

Кръстиха го Назландъз
без балдъза и балдъз.
Като символ на дъгата –
между Господ и Земята.

Кръстиха го Назландъз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...