5.10.2011 г., 13:01

Като стара мебел съм

918 0 4

Върви, аз съм тук - старата мебел -

практична, удобна, добра...

Аз съм тук - кой би могъл да ме вземе?!

Та нали съм ти вече във къщата

и отдавна там си стоя!

 

Върви... аз само в твоя дом живея,

но не и живота ти - помни!

Боли ме много и трудно ще те преживея,

но от днес сърцето наобратно започва да брои.

 

И да, имаш право - върви!

Щом отвътре душа не ти дава да се задържиш...

Ще си седя и ще мълча,

и като стара мебел ще събирам само прахта...

 

И някой ден, когато наобратно

всичко изброя - ще се разпадна, ще се строша.

Тогава ще липсва старата мебел,

след нея ще зее само една празнота.

Мен никой не би могъл да ме вземе - да,

ала ти  забрави, че дори и мебелите

нуждаят се от грижа и топлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Към Магинка-Защото в този момент съм се чувствала точно така и от мен е излязло само това, за по-ведър сих, трябва да се чувствам и по-ведро.Аз предавам чувствата си,не позирам с ведри стихове,когато ми е тежко.С уважения и благодарности все пак и всичко добро от мен!
  • На 27 да се чувстваш така ? А стиха ми хареса.
  • Защо не пробваш с по-ведър стих?
    Убедена съм, че ще се получи!
    Поздрав за доброто представяне на чувствата.
  • Много истинско!Но трябва сама да промениш нещата!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...