5 окт. 2011 г., 13:01

Като стара мебел съм 

  Поэзия
708 0 4

Върви, аз съм тук - старата мебел -

практична, удобна, добра...

Аз съм тук - кой би могъл да ме вземе?!

Та нали съм ти вече във къщата

и отдавна там си стоя!

 

Върви... аз само в твоя дом живея,

но не и живота ти - помни!

Боли ме много и трудно ще те преживея,

но от днес сърцето наобратно започва да брои.

 

И да, имаш право - върви!

Щом отвътре душа не ти дава да се задържиш...

Ще си седя и ще мълча,

и като стара мебел ще събирам само прахта...

 

И някой ден, когато наобратно

всичко изброя - ще се разпадна, ще се строша.

Тогава ще липсва старата мебел,

след нея ще зее само една празнота.

Мен никой не би могъл да ме вземе - да,

ала ти  забрави, че дори и мебелите

нуждаят се от грижа и топлина!

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Към Магинка-Защото в този момент съм се чувствала точно така и от мен е излязло само това, за по-ведър сих, трябва да се чувствам и по-ведро.Аз предавам чувствата си,не позирам с ведри стихове,когато ми е тежко.С уважения и благодарности все пак и всичко добро от мен!
  • На 27 да се чувстваш така ? А стиха ми хареса.
  • Защо не пробваш с по-ведър стих?
    Убедена съм, че ще се получи!
    Поздрав за доброто представяне на чувствата.
  • Много истинско!Но трябва сама да промениш нещата!
Предложения
: ??:??