Като стара мебел съм
Върви, аз съм тук - старата мебел -
практична, удобна, добра...
Аз съм тук - кой би могъл да ме вземе?!
Та нали съм ти вече във къщата
и отдавна там си стоя!
Върви... аз само в твоя дом живея,
но не и живота ти - помни!
Боли ме много и трудно ще те преживея,
но от днес сърцето наобратно започва да брои.
И да, имаш право - върви!
Щом отвътре душа не ти дава да се задържиш...
Ще си седя и ще мълча,
и като стара мебел ще събирам само прахта...
И някой ден, когато наобратно
всичко изброя - ще се разпадна, ще се строша.
Тогава ще липсва старата мебел,
след нея ще зее само една празнота.
Мен никой не би могъл да ме вземе - да,
ала ти забрави, че дори и мебелите
нуждаят се от грижа и топлина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кръстева Все права защищены
