Като стара мебел съм

Oct 5, 2011, 1:01 PM

Poetry

776 0 4

Върви, аз съм тук - старата мебел -

практична, удобна, добра...

Аз съм тук - кой би могъл да ме вземе?!

Та нали съм ти вече във къщата

и отдавна там си стоя!

Върви... аз само в твоя дом живея,

но не и живота ти - помни!

Боли ме много и трудно ще те преживея,

но от днес сърцето наобратно започва да брои.

И да, имаш право - върви!

Щом отвътре душа не ти дава да се задържиш...

Ще си седя и ще мълча,

и като стара мебел ще събирам само прахта...

И някой ден, когато наобратно

всичко изброя - ще се разпадна, ще се строша.

Тогава ще липсва старата мебел,

след нея ще зее само една празнота.

Мен никой не би могъл да ме вземе - да,

ала ти забрави, че дори и мебелите

нуждаят се от грижа и топлина!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

gali (Галина Кръстева)

2011-10-07T08:49:26+03:00

Към Магинка-Защото в този момент съм се чувствала точно така и от мен е излязло само това, за по-ведър сих, трябва да се чувствам и по-ведро.Аз предавам чувствата си,не позирам с ведри стихове,когато ми е тежко.С уважения и благодарности все пак и всичко добро от мен!
rozza (Радка Миндова)

2011-10-06T10:53:53+03:00

На 27 да се чувстваш така ? А стиха ми хареса.
Магинка (Магдалена Рашева)

2011-10-06T10:43:47+03:00

Защо не пробваш с по-ведър стих?
Убедена съм, че ще се получи!
Поздрав за доброто представяне на чувствата.
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-10-05T15:34:29+03:00

Много истинско!Но трябва сама да промениш нещата!