Ако сълзите ми са коси,

с тях ще те галя.

С очите ми ще отплаваш.

На устните си ще те приютя

от този студ, притъпил сетивата.

Чувствам, че си ослепял от сива пъстрота.

Онямял като забравена китара.

С теб

вчера и утре

се превръщат в излишни понятия.

Искам само голия скитник, спрял пред моята врата.

Моят дом е в пустошта.

Далеч от поредната любовна илюзия,

от обещания, очаквания и издъхващи предателства.

Не искам никой да споделя самотата ми,

защото тя е само моя.

Понякога е достатъчно просто да видиш слънцето с очите на живия,

за да се стопли душата ти.

Само да озарим нощта

неуловими като блясък на светкавица.