31 may 2014, 12:22

Като светкавица

  Poesía
1.4K 0 0

Ако сълзите ми са коси,

с тях ще те галя.

С очите ми ще отплаваш.

На устните си ще те приютя

от този студ, притъпил сетивата.

Чувствам, че си ослепял от сива пъстрота.

Онямял като забравена китара.

 

С теб

вчера и утре

се превръщат в излишни понятия.

Искам само голия скитник, спрял пред моята врата.

 

Моят дом е в пустошта.

Далеч от поредната любовна илюзия,

от обещания, очаквания и издъхващи предателства.

Не искам никой да споделя самотата ми,

защото тя е само моя.

Понякога е достатъчно просто да видиш слънцето с очите на живия,

за да се стопли душата ти.

 

Само да озарим нощта

неуловими като блясък на светкавица.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...