3.01.2011 г., 0:10

Като светло чудо...

2.6K 0 21

Като светло чудо...

Ти си всичко, което желая:
нежен блян и безумна мечта.
Теб сънувах, очаквах и вярвах,
че те има. И тук си сега.

Като слънчева водна стихия,
като шепот и ласка в нощта,
ти съня ми тревожиш и идваш.
И се сбъдват безброй чудеса.

С теб съм истински. Страстно обичам.
Жадно пия любов и летя.
Ти си моята радост. И смисъл.
С тебе дишам, живея, горя...

                                                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашо Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса! Поздрав!
  • За споделените чувства и топлина, Благодаря ви:
    - Rimoza (Кръстина Тодорова
    - ivanleko91 (Ангел
    - galenaGV (Галена Воротинцева
    - Laska (Ласка Александрова
    - mariniki (Магдалена Костадинова
    - Djein_Ear (Евгения Тодорова
    - rozita-p (Росица
    - plami-6 (Плами
    - Traum (Цвети Йорданова
    - vodoleia (Водолея
    - rumiana (Румяна
    - vladun (Владимир Виденов
    - valia1771 (Ивон
    - жарава (Веска
    - странница (Сеси
    - velikataniki (Николина Милева
    - stelenita (Елена Стаматова
    - voda (Елица Ангелова
    - ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров
    - Hercule (Христо Иванов

    И нека чудото – Любов да ви изгаря!

  • "Като слънчева водна стихия,
    като шепот и ласка в нощта,
    ти съня ми тревожиш и идваш.
    И се сбъдват безброй чудеса."
    ...............................................
    Много силен, красив и докосващ сърцето стих,
    посветен на вълшебната магия на любовта!
    ПОЗДРАВИ!!!
  • Щастливец си!!!
    А стихът ти - много красив и искрен!
    Поздравления!
  • Светлина струи от тези стихове! За много години все така да чувстваш и да пишеш!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...