5.03.2008 г., 14:04

като теб

880 0 0

Знаеш ли, сънувах те,

да, точно тебе,

не се смей, сериозно ти говоря!

Беше само светлина, тъй безкрайна,

изпълваше цялата ми душа, тъй потайна.

Пулсираха клепките спящи за  живот,

усещах аромата ти познат с похот нов.

Играехме като деца, по някакви поля,

смеехме се като сто звънци, а бяхме само аз и ти.

И както става след сънищата често, събудих се сама

със спомена за тебе, останал още да бледнее в мисълта.

Погледнах някак плахо иззад рамото си бяло

и съзрях не тебе, а  реалност от време закъсняло.

Помилвах го тъй нежно, сякаш беше ти,

целунах го с притворени очи.

По лицето му  усмивка се прокрадна

и сякаш в миг ми се прииска ароматът му да беше твоят,

очите да са твойте любими и отново да се гоним по онез поля...

тъй както бе в съня!   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...